За четенето и писането може да се каже много. И много може да се напише. И всичко сигурно ще е вярно. А за мен, книгите са вдъхновение. За това какво може да се случи. И за това, че всичко е възможно.
За запален читател ми е много трудно да споделя любимите ми книги. Просто защото са много.
Същото е с писателите. Обикновено, когато подхвана един и ми хареса, го изчитам от край до край. Вкусовете ми се менят. Може би с годините. Със сигурност с опита. Но това, което забелязвам като тенденция, е че ставам много трудна в четенето. Вече не мога да чета каквото и да е. Ако почна книга и не я харесам, не я довършвам. Търся повече художественост, по-малко случваемост.
Не мога да не спомена „Габриела, карамфил и канела“ на любимия Амаду… А за любими писатели – естествено, Пратчет… и Петър Делчев, и Агата Кристи…и май ще станат много. Ще се опитам да ви разкажа за повечето от тях. И за някои нови, които ми предстои да срещна.
nataliatabakovablog 