Йони Бонбони за пръв път виждаше панаир и той я учуди. Беше пъстър и весел, накичен с цветни балони, които се рееха нависоко. Миришеше на захарен памук и казанлъшки понички. Танцуваше с пъстрите поли на въртележките и се заливаше от звуците на техните латерни. Йони Бонбони го хареса много. И въпреки, че беше още много малка, си пожела един ден да опита от розовите облаци на захарния памук и да се повози на онова игриво конче на въртележката.
nataliatabakovablog 